Отново със шампанско пълним чаши,
Хора играем покрай пълни маси –
Изпращаме поредната година.
… Как бързо се изниза и отмина…
Тя нежно ме целуна по косите,
Със свещ подпали страховете скрити
И разгоря на любовта пожара.
Как да наричам таз година „стара“?!
Тя с обич до гърдите си ме носи,
Откърми ме със хиляди въпроси
И отговори после тя ми даде
За да съм млада, вечно да съм млада.
И днес не ми е ден за погребение
Или за ново временно рождение.
Годините ни, вече съм разбрала
Се движат в друга, чувствена спирала
Днес пак ще пия, пея и танцувам
И ще целувам, силно ще целувам
Защото „днес“ е следващият ден
С любов роден и с обич подарен.

