Луната увиснала гасне свенливо,
Морето притихнало в свян я обвива.
И чезне луната по свойта пътека
Уплашено-кървава, призрачно-лека.
Защо ли с луната и аз не замина
Далече-нанякъде, лято-без-зима,
Безгрижно-безоблачно, синьо-солено,
На нейния рог има място за мене…