Децата отлитат – прогонени птици,
Пораснали бързо големи мъници,
Децата отлитат, децата ги няма
И зейва в сърцето ми кървава рана.
Децата… дано поне те имат късмет…
Децата пораснаха – и на гурбет!
И само албуми със снимки щърбати
Напомнят ни колко били сме богати,
А днес има цял океан помежду ни.
И всички прегръдки са само със думи:
„Ела ни на гости! Ще пратим покана!“
Ужасно. Ми липсваш. Обичам те. Мама.