Смъртта… смъртта е силно надценена,
Тя слага точка. Но не свършва книгата.
Смъртта е окончателна промяна,
с която почва новото издигане.
Тя слага край. Тя разсъблича шлифера
на тленната, телесната обвивка.
Тя дава ключ, тя разгадава шифъра
и ни завърта в следваща навивка.
Смъртта.. Така брутално надценена…
тя дава край и ражда се начало.
Душата, от живота изранена
оставя на земята само тяло
и там, след Светлината и Тунела
започва нещо друго, непонятно:
Душата, неумираща и смела
отново търси пътя наобратно.