Когато й омръзнеш
Тя просто ще изчезне.
Без драма и без мъка
И думи нелюбезни.
Когато свърши всичко
И вече няма тяга,
Спокойна и добричка
Багажа тя си стяга.
На себе си любима,
/А пътьом – и на теб/
Тя нова цел си има
Към своето „напред“.
Ти дълго ще я чакаш,
По малко ще тъгуваш…
Но ще изпратиш влака
Със който тя пътува.
И после, след години,
Когато помъдрееш
Простената любима
До тебе ще се смее.