Вятърно момиче

Когато й омръзнеш

Тя просто ще изчезне.

Без драма и без мъка

И думи нелюбезни.

Когато свърши всичко

И вече няма тяга,

Спокойна и добричка

Багажа тя си стяга.

На себе си любима,

/А пътьом – и на теб/

Тя нова цел си има

Към своето „напред“.

Ти дълго ще я чакаш,

По малко ще тъгуваш…

Но ще изпратиш влака

Със който тя пътува.

И после, след години,

Когато помъдрееш

Простената любима

До тебе ще се смее.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *