Те, фениксите, не че не умират
И не че тях по-малко ги боли
Но някак въглен в пепелта намират
И раждат огън, дето не гори.
И тяхната пътека е трънлива:
Живот и смърт, а по средата – дим.
Ала да вдъхновяват си ги бива –
Та всеки феникс е непобедим!
И тихичко орлите им завиждат,
А патиците вдигат злобен грак.
Но фениксите – те не се обиждат.
Те тъй живеят – между плам и мрак.