Епилог

И ето – вече всичко сме видели

И ето ни – играта превъртели.

По малко мъдри, повечко цинични,

Към суетата мирска – безразлични…

Животът позабави обороти –

Кому са нужни мислите дълбоки?

Две чаши вино, нощни сериали.

На таз земя май всичко сме видяли.

Щастливи ли сме? Май не сме щастливи.

И самота сърцата ни разбива.

Но стига с тая патетична драма –

Сега сме тук, а утре ще ни няма.

 И нека днес сме кротко беззлобливи –

На тая мъдрост мъка не отива.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *