Облачните дракони се раждат в ранна есен
В огнен листопад и със дъждовна песен.
Бавно се превръщат в мъгла парцалива
Вдигат нос нагоре, в синьото отиват.
Облачните дракони, палави смешници
Гонят по небето прелетните птици.
После, попреяли, бавни и големи
Влачат по върхарите сивкави кореми.
Облачните дракони доста често плачат –
Всеки лист отронен за тях много значи.
Но нали са сиви бебета игриви
Даже лъч единствен прави ги щастливи.
И тогава щури, дивно полудели
Те от лъч самотен сплитат си къдели,
Бягат по небето с лапи гръмовити
И дъга от радост над света изплитат.