Така ми липсваш, корабе в нощта
Така ми липсваш, страннико случаен!
На кръстопът те срещнах, в самота
Незнайна бях за теб, ти бе незнаен…
Проблеснаха очите ти във мрака,
Като вълна смехът ти ме настигна,
Дете или жена във ме проплака
Не знам. На сутринта ти котва вдигна
И си отиде, корабе, в нощта…
И само дирята след теб остана
В живота ми – безкрайност – като рана,
Която все не ще да зарасте…