Разпаднах се, загубих си контрола
И ето ме – разплакана и гола,
И ето ме – трепереща от страх,
Защото слънце в себе си видях,
Защото в мен разцъфнаха звездите
Които тъпках нейде – да са скрити!
Не съм готова, не и за това
Не и за Ужасът от любовта…
Той идва Ужасът, за да ми каже,
Че този мъж, той също ще ме смаже,
Че този мъж на другите прилича
И няма мене кой да ме обича.
И пъпли Ужас в голите ми вени
И пръстите ми стават по-студени
И огънят ми, слънцето, звездите
Угасват бавно, в Ужаса ми скрити.
… и става бавно Любовта ми прах,
Защото да обичам ме е страх….