Огледалото спря мойте длани студени:
Две усмихнати устни, две очи уморени…
Колко много лъжи, колко много проблеми
Колко много мечти и сълзи непролени…
Как така не разбрах, че животът изтича
Като бистра роса върху бяло кокиче,
Като дива река, като утрин красива,
Като облак след дъжд младостта си отива
И проплакват мечти, във душата ми сврени
И копнежи редят свойте жални рефрени…
Виждам стара жена, тъжно гледаща в мене:
Две усмихнати устни, две очи уморени…