Отплава Адмирала във морето,
Солени пръски галят му лицето,
И надалеч отплува яхта бяла
А в трюма й – бъчонка,
Запушена и цяла
Разпорва Адмирал морето злачно,
Синее нежно дъното прозрачно,
И стига той до островче в морето,
Където в късна доба
Привързва си въжето.
И почва Адмирала рейд среднощен
Разхожда дроба – силен, черен мощен,
По барове и кръчми хулигански,
Оглася ги със песни
Юнашки и пиянски.
А яхтата в марината се клати
Нападната от гръцките пирати
По палубата бяга екипажа
И вика Адмирала
Пирати да накаже..
Но ето че русалки в миг изплуват
И върху перки токчета обуват
Прогонват те пирати ниски, мазни,
Объркани по гръцки,
Пияни безобразно.
И Адмирал с русалките танцува
От перките им токчета събува,
А яхтата, докрай изпънала платната
Полита надалече,
Към края на земята.