При жена не се ходи със празни ръце,
Нито с празно сърце или сметчица крива.
Тя, жената, чете лесно твойто лице
И преглъща сълзи, и тъгата си скрива.
При жена се отива като в дом, като в храм,
Със молитва и трепет, със надежда и сила
А жената приема – без уплаха и срам –
Твоя дар. И е радостна, щедра и мила.
И тогава разбираш какво е жена,
И защо си е струвала всяка мисъл за нея.
И как ставаш Вселена, как запалваш звезда
Как единствено ти във очите й грееш.
Тя, жената, ти дава над живота ти власт,
Тя ти дава криле, и простор, и посока.
Ала иска в замяна от сърцето ти част
Иска силни ръце, иска обич дълбока.
Тя, жената, си струва. Чака твоя обет.
Не отивай при нея ей така, на готово.
Тя те чака пред храма. И щом бъдеш приет
Всичко става Едно. И красиво. И ново.