Не слагай върху устните ми думи
Непроизнесени от мен.
Тъй тънките воали помежду ни
Замръзват от дъха ни – сив, студен….
Не хвърляй върху мене покривало
От свои си заблуди и лъжи,
Не виждаш ли, че щом едно сме цяло
Таз твоя злоба и на мен тежи
Не ми приписвай разни чужди грешки –
и двамата понякога грешим
и пълним своя свят със думи тежки,
доверието бавничко топим…
Недей така, недей! Като удариш,
Остава тъмно, кърваво петно.
И нови рани върху рани стари
Болят, защото с тебе сме ЕДНО.