Във този град – забързан и голям
Самотен да умреш е толкоз лесно.
Като безлик, безчувствен великан
Той пие недопетите ти песни.
Във този град с опърпани криле
Проплаква ангел, на земята паднал
И да живее или да умре
Решава всеки миг тълпата гладна.
Във този град звездите не горят
Помръкнали от фалша на неона
И хиляди души бездимно спят
Вградени в сивотата на бетона…
А някъде навън расте трева,
Земята диша, омиротворена.
Във този град с оловна синева
Самотна смърт промъква се към мене…