Град, в който е греховно
да си сам,
Град, в който всеки някого обича…
Ръце преплитат се без страх, без срам
И любовта по вените потича.
Дали защото днес е слънчев май
И летните коприни се обличат,
Но любовта тук просто няма край,
Обичана съм, всичко ме обича…
И бързо тича древната река
И замък златен смига ми отсреща.
С магия нежна ме оплете тя –
Красивата и щура Будапеща