На
днешния ден, преди много години
Оазис разцъфна сред мойта пустиня.
Бял ангел се спусна, обърна света ми.
На днешния ден се роди дъщеря ми….
И тръгна животът ми в друга пътека –
Как ангела бял да запазиш в човека,
Как тъй да живеем, че смисъл да има
Да бъдеш до мен, дъще моя любима.
И днес –
деветнайсет! За миг отлетели!
Разтваряш за полет крилата си бели,
И политаш далеч – носиш сила голяма.
А на къщния праг тихо чака те мама…