Когато морето небето целува
И в синьото зайчета бели лудуват,
А каменни стражи за почест замрели
Напомнят за дни, като миг отлетели…
Това е любов, най-красива и щедра,
Русалчеста, мокреста и дългобедра,
Любов, наркотик, несравнима със друго.
Любовното мое Ахтополско чудо
Изплувалите от бетона
На съскащото градско гето
Вървим във мравешка колона
Към синевата на морето.
И там и аз утеха диря,
За страховете – лейкопласт.
Днес само мога да избирам.
Миг подир миг, час подир час.
Морето ми, почти безлюдно,
И плажът ми – за мене само….
Невероятно, диво, чудно
Целуната по голо рамо.