Пролет пак из вените ми тича,
Пак съм младо, влюбено момиче
И немирен кичур е развяла
Гривата ми, леко побеляла
Пролет идва – трепети, любови…
Никога за тях не съм готова.
И се чудя – кой ли пак ще тича
След позастаряващо момиче?
Ала пролетта върви, нехае
Тя расте, цъфти, лети, ухае
И пробива плахото кокиче
И любовна песен пее птиче.
Кестен цветовете си разтваря,
Весел непознат ме заговаря.
Цялата вселена е разбрала
Че в мене пролетта е разцъфтяла…
И душата тихичко копнее
С тая пролет дива да се слее
Стапяйки на зимата тъгата.
Пролет – няма бръчки по душата.
https://www.youtube.com/watch?v=LolMBItF_rA