Хващай асфалта! Зарязвай бетона!
Стига си гледал света от балкона!
Стига, достатъчно страх и тревога
Хайде, излизай от тая бърлога!
Погледни – там навън – синьо-бял е простора,
Само крачка встрани – има и други хора,
Само мисъл напред – и светът оживява.
Щом протегнеш ръка и страхът се стопява.
Много дълго светът бе на пауза сложен,
Дълго общият фон беше силно тревожен.
Тихо Малката смърт диша с тебе хрипливо….
Време е за любов и за вино пенливо.
Изправи рамене и отваряй вратата
Хващай път и мечта. Или хващай гората.
Няма как да си смел, да си символ, икона
Щом страхливо надзърташ към Света от балкона.