Тихо плаче есен неродена
И повтаря капещи рефрени,
Бавно вечер своя чар отдава…
Пак съм сън сред нечия дъбрава,
Пак ще бъда нечия заблуда –
Неродена дъщеря на Юда
Нечии надежди неразбрала
Нечий чужд живот доразпиляла…
Няма как да върна чуждо време
Дреме чужда мъка в мене, дреме…
Няма как да върна чужда сила,
Дето за петак съм подарила…
Днес съм просто дъх във свят ненужен –
Възел северен и възел южен,
Карта от объркани планети..
Само Слънце виждаме да свети.
Моля ви, недейте в мен намира
Смисъл важен, поздрав от всемира.
Аз съм само дъх от думи чужди,
Нечия разплкала се нужда….