Прелитат години, отлитат сезони,
А ний още вятър в полетата гоним.
С живота играем на котка и мишка
И търсим си мъдрост във старите книжки.
И вечно несигурни и безпокойни
Все цели си търсим – красиви, достойни.
Живеем в мечти за красиво и бяло
Със дух неповяхващ в повяхващо тяло.
И дните се нижат – еднакво-различни
А страстите – все са така неприлични….
Какво от това, че отлитат сезони?
Дори и с бастун ний пак вятъра гоним.