Луната ръждиво зад хълма поглежда
Зад нежно оплетена облачна прежда
Луната завива свенливо зад склона –
Сияещо-призрачна рижа кокона
И звездният шлейф на небесното мляко
Се носи в небе от светулки и лято
И музика бяла нагоре се носи
И отговор носи на всички въпроси.
И ей тъй, на смях, на шега, несериозно
Небето танцува така грациозно,
Така съвършено, така неприлично
И уж е небе, а е толкова лично.