За всичко се плаща… С парченца душа
За къщи, коли, за мъже нелюбими…
А после – в банкрутите – плача сама
И болката чакам сама да отмине.
Но тя е назаем, безсмъртната „АЗ“,
Тя плаща за всичко – лъжи, нелюбови
И после във тъмното плаче без глас
И тъжна раздава пак кредити нови…
Раздадена вече е мойта душа –
В мен само искрица от нея остана.
И слабо проблясва, когато греша,
И бавно изтича от пресните рани….