И времето си разделих на две –
Мигът със теб и вечността раздяла…
Твърдят, че щастие не се краде
Твърдят, че после още по-боляло.
Че после… Боже Господи! Боли!
Светът ми, любовта ми се стопиха,
И аз ще се стопя със тях, нали?
И няма да боли, и ще е тихо….
Да, ти не обеща живот за двама,
Не ме излъга, че ще си със мен.
И няма драма, гузна съвест няма
И няма кръв, и няма победен.
… и няма нищо… Господи, боли!
Къде да скрия, Боже любовта си,
Как да преглътна думата „били“?
Спокойно как да кажа: „Да, сама съм“
Как времето си пак да събера,
Усмивката си, Боже, как да върна?
Смили се Боже, нека да простя,
Да го забравя и да се прегърна…