…. за мене ли се молеше гората
Или шептеше своя реквием?
…не мислех, че ще дойдат за разплата
Минутите, разпръснати от мен….
За мене ли изтръпваше небето
Или валеше просто дъжд навън?
…. да са проклети, сто пъти проклети
Годините, прекарани във сън…
Събудих се и бях сама – без вяра
Без сън, без обич, без перо за стих…
Гората с мен не ще да разговаря,
Сълзите си небето не прости…
Крещях, усмихвайки се, смеех се, а плачех,
Със всички бях добра, докрай добра…
Гората стихна, само гарван грачи
А по небето ражда се зора…