…. и вече не искам по лунни пътеки да тичам,
И вече не искам да бъда жена-идеал.
Превръщам се бавно, но сигурно в мъжко момиче
С изопнати мишци, със поглед – изстиващ метал
Изхвърлих от речника женските думи „не мога”,
Обух панталони, нарамих големия сак.
Не искам ни помощ, ни прошка, ни вяра от Бога
А само пътека, макар и обрасла в трънак.