Откраднатите мигове летят
И в нежен спомен бързо се превръщат.
А после се прибираш в своя свят
При работа, пари, деца и къща…
Откраднатите мигове – зрънца,
Които да да покълват в тъмни нощи,
Побрали светли, мънички слънца,
Които греят още, топлят още.
Живот живеем, разделен на две –
На огнен миг и на рекичка сива.
А време с теменужени криле
Лети и зад пространствата се скрива.
И миговете, дето ги крадем
Остават да ни светят до безкрая
Чак до мига, във който предадем
Душите си, получени назаем….