Обичам града си, целунат от яростен дъжд,
Обрулен от прашното, жежкото, тежкото сиво
С неон да намига загадъчно, като млад мъж,
Край който минава момиче, фриволно красиво.
Обичам града си, загърнат със нежна дъга
Изплакнат, усмихнат, прераждащ се в облаци бели
А тихата, бавна и мъдра дъждовна тъга
Се вплита в косите на хора, нанейде поели.
Обичам града си – със вени от мокър асфалт,
Със сребърни локви – туптящи сърца във пороя
И тихата радост на дъжд, който вече е спрял
И свежата нощ над града ми, откриващ покоя….