Когато кървя през отворени рани
И бавно изтича от мен същността ми
И тихо умирам – предмет непотребен –
Тогава ми е много трудно без тебе
Когато съм слаба, самотна, ранена
С приведени плещи, с душа изцедена,
С оплетени мисли, с изгубено „себе“ –
Тогава ми е много трудно без тебе
Защото прерязах въжетата стари
Със други мъже – верни бойни другари
И твоето рамо остана ми само
Когато съм слаба, когато съм рана…