Тя всъщност друга болка няма,
Освен, че те обича
И крие в облика на дама
Объркано момиче.
Като среднощна пеперуда
Пред твоя огън тлее
И любовта ѝ – сляпа, луда –
През погледа ѝ грее.
Смутена после се извръща,
Щом друга запрегръщаш
И тъжна бавно се завръща
В самотната си къща.
И нощем – в сънища отровни –
Безсрамно те целува
И с ласки страстни и любовни
Душата си лекува….
Тя всъщност няма друга драма,
Освен че те обича…
Но ти сега си влюбен само
Във своето момиче.