Ще ме забравиш. Като зла година,
Като изтляла в тъмното камина,
Покриваща със пепел обичта ни..
И скоро ще ме няма, ще ме няма…
Ще спреш да ме усещаш, да ме виждаш,
Ще тънеш бавно в личните си грижи,
Ще заживееш като да ме няма:
Без сълзи и обиди, гняв и драма.
Ще изтека от пръстите ти бели
Ей тъй – без да говорим за раздели.
Животът ще ни плисне в два потока:
Ти в твоята, аз – в моята посока.
И само спомен между нас ще има
За светъл миг, пробляснал и отминал.
И да не стане тъжно, пошло, бледно –
Целувам те. За сбогом. За последно.