От живота пребита….
Тихо в стаята плаче
Този тъп архетип
На самотно сираче,
Тая няма тъга,
Дето чака ме в края.
Боже мой, докога
Нищо няма да зная?
Боже мой, дай ми знак,
Че живота си струва
И че целия мрак
Надалеч ще отплува
Ангел с бели криле
Пак със мен ще говори,
И ще бъде добре,
Щом ме гледаш отгоре…