Душата пази, а Духът нарича
Че раждаме се тук, за да обичаме,
Че спомените вечни е събрало
Най-временното, тежко, смъртно тяло.
А после идват вечните простори,
Където Дух с Душата си говори
И времето изпуска свойта примка
И става като холографска снимка,
В която минало и бъдеще едно са
И няма вече никакви въпроси
И знанието в тялото протича
И спомняш си, че тук си
Да обичаш!