Вечно объркана, нищо не знаеща
Вдигам поли със опърпани краища,
Тръгвам на изток, търся си плажа,
Искам на всяка цена да разкажа
Колко разбирам и как всичко зная
Колко е важно да чувстваш, че края
Всъщност е куп от ненужни въпроси
Дето внимание горестно просят,
Дето полепват по дрехите нови,
Дето тежат като черни окови,
Мръсно играят по струната тънка,
Шумно оплакват се, вият и мрънкат.
И затова – със пола от дантела
Свойта пътека на изток съм сплела
Бързо забравям въпросите важни
И съм спокойна, и лека, и плажна…