Не ги обичам – хлъзгавите хора.
Съвети те раздават без умора,
Ала от всичко най-много обичат
Със чужди лаври щедро да се кичат.
Измиват съвестта си с „Ако можех!“
И спират след това да се тревожат.
Те цапат всичко – хлъзгавите хора.
Безспир бърборят и безцелно спорят
И цел прозрачна в мазното съзират:
С по-малко труд да се реализират,
Да грабят с мазни пръсти, с мисли мазни,
Със празни чувства и със думи празни…
Те често ме оставят без опора –
Задругата на хлъзгавите хора.