Изтлели устни, стихнала жарава,
Гърди студени, погледи корави,
Сърце стопено, вопли потушени –
Това остана подир теб от мене…
Мечти за обич – тъжни, отлетели,
Надежди, като кичур побелели,
Ръце в юмруци, пепелта побрали
На старите ми верни идеали.
Въпроси не задавам, стига вече!
Сами вървим през този свят обречен.
Със думи не превързвам стари рани,
В незнаен гроб положих любовта ни.
Повлякохме се, лашкахме се…. Ето –
Сега без теб е без звезди небето
Сега без теб е във гърдите яма
И даже мъка няма, болка няма….

