Той и татко отлетя
Там при мама, при звездите.
Тайно бърша със ръка
Сълзите, в ръкава скрити.
Много дълго съм сама –
Остра, знаеща, проклета…
Вкъщи – бяла дограма –
Без цветя и без пердета.
За кого да правя дом –
Тя и малката порастна.
Днес животът ми е спомен
За доброто, за прекрасното…