Мъжете със угаснали очи,
Мъжете със повехнали копнежи
Самотни са и много им личи,
Как се оплитат собствените мрежи..
Мъжете с дълъг, поизтъркан брак
Във който няма вече и искрица,
Пристъпват към открития ми праг
И искат вместо тях да ги обичам..
Аз само жалост мога да им дам
И топли думи, думи на утеха.
Дори и до жена си пак е сам –
Изтлял до бяло, примирен и крехък…
Мъжете със изпразнени сърца,
Събрали мъдрост, никому ненужна.
Мъжете – поотраснали деца
Събуждащи се всяка сутрин тъжни…
На тез мъже оставям тоя стих –
Къс светлина, от тях неугасена.
Обичах ви и всичко ви простих,
Но моля – стойте надалеч от мене….