Понякога припомням си за вас –
Приятели от бившите години…
Приклещен спомен блъсва мойто Аз
И тъжна чакам поривът да мине.
Намирам нечий телефон
И със сърцето го набирам.
А обичта ми – в полустон
Със бой в клепачите напира.
Понякога – среднощ, на глас,
През сълзи – викам ви по име.
Приятели – като деца –
Изстрадани, добри, любими…