Разкъсваш се на мигове, нали?
Отново всеки спомен преобличаш…
Не знаеше, че после ще боли,
Забравил бе, че можеш да обичаш.
Недей ме подминава хей-така
Не ме изпускай – утре ще ме няма.
Не се страхувай, а подай ръка.
Не знаеш ли, че „после” е измама?
Не бягай от сърцето си, недей,
Не го оставяй да изтлява в мрака.
Обичай ме – повярвай си, посмей!
Аз още мъничко ще те почакам … <