Не виждате ли? Просто ви обичам
Със страст, със сила, с бяс, до изнемога,
Като пробило преспите кокиче
И като майка, чезнеща в тревога…
Не чувствате ли? Всичко свое давам
До край, до кокал, до кървяща рана
И болката ви, дето в мен остава
Изплаквам в самота със океана.
Не знаете ли? Винаги ще бъда
До вас, когато чупят ви крилете
И в тоя свят, и от света отвъден
За вас духът ми като фар ще свети.
И най-накрая – тлеещо във мрака
Сърцето ми – разпръсната жарава –
Ще бие с вас и с обич ще ви чака
И ще ви грее, докато изтлява.
Не знаехте ли? Просто ви обичам….