Остана време.. Днес ми остана време
Да чуя стъпките на есента.
Преди отново нейде да поема
Днес ми остана време да се спра.
Къде ли бързам, кой ли пък ме чака,
Какво преследвам с толкова инат?
Днес ще забавя, днес ще чуя сврака
И ще погледам златен листопад.
Кому е нужно все да сме навреме,
Кой ни поставя вечно краен срок?
Днес мъничко от есента ще взема
И ще поема бавно дъх дълбок…