Най-изпраните пердета,
Най-полятите цветя…
В ъгъла, като вендета
Дебне чужда самота.
В телевизора ме чакат
Страшни, тъмни страхове
И уплашено проплакват
Южните ми ветрове.
На душата ми в затвора
Дращя личния си ад:
Свят без радост. Свят без хора. Тъжен и самотен свят.