…. а романтиката се разплиска във чашата с вино….
Не прошепнах „обичай ме”, а със страст прошептях „прегърни ме”,
Не докоснах ръцете ти, а наблегнах на грубите ласки
Бяхме не Аз и Ти, бяхме две тихо стенещи маски.
Бяхме не Ние с теб, бяхме Аз и поредната бройка.
Мислех не за любов, а обмислях поредната стойка
И ми бе все едно кой си ти – Боби ли или Иво
Стига всичко да е безпроблемно, моментно и диво….
А сега съм сама. И разбирам, че вече не искам
Безразлични мъже с безразлични ръце да изстисквам.
И дали пак ще съм онова романтично момиче?
И дали някой ден Някой ще ме обича?