Умирам ли? Понякога умирам…
Но трябва ли смъртта ми да ме спира?
Веднъж човек крила като разтвори
Светът със него друг език говори.
А плача ли? Е, случва се да плача
От гняв, че съм пораснало глупаче.
Но гледайки от кулата вековна
Сироп е всъщност чашата отровна.
И болките ми – песни недопети –
Горят ме бавно… И така ми светят
И пътя си напред сама намирам.
Та трябва ли смъртта ми да ме спира?