Морето се разплиска след влака
Ръката не маха за сбогом.
Простих се. Не плаках отново.
Не взимах адреси. Забравях.
Оставих си две нощи спомени.
Ненужните чувства оставях
Бездомни…
Припомних си старите жестове,
Изрових грима от забравата,
Понесох кръстовете…
Браво!
И само когато заспивам в самотните нощи
Във мен пак се ражда морето.
Прошепва, че още
Има нощи горещи
И нещо невзето…