Не се получи, моето момиче..
Не се пребори с второто си „Аз”.
Изтрий сълзите, че не ти прилича –
На сто години, а реве на глас!
Нали се чувстваш силна и красива,
Нали усещаш, че си по-добра?
Завий се, че краката ти изстиват
И си спомни за светлата зора.
Спомни си за смеха си, за морето,
За чайките, за сините очи
И за луната, смигаща в пердето,
И затова как бирата горчи.
Спомни си за строшените окови,
За пътя, за момичето на „стоп”
За Него, за любовните отрови…
Спомни си и заспивай – хайде, хоп!