Махнах от гърба си бреме –
Вече съм жена без време.
Спя, не бързам, не припирам,
Леко пътя си намирам.
В мен часовник не тиктака
Не препускам, не протакам,
Чувствам моето си време
В този свят така екстремен:
Мир в душата, мир в сърцето,
По-дълбоко деколтето,
По-уверени ръцете,
По-разбираща мъжете.
Като езеро в пустиня –
Няма кой да ме подмине…
Даже времето ме чака
Щом барутно не тиктакам.