Пролет първа, времена на чума…
Резонира странно всяка дума,
Страховете, със кураж покрити
Тегнат свити на кълбо в гърдите.
Странно време: болест, карантина
Пренареждат цялата картина.
Планове, дела до вчера важни
Са на пауза междуетажна.
А навън гората се събужда,
Той, Животът – има свои нужди.
Тази пролет ще е по-различна,
По-без хора, по-епидемична.
Витоша е някакси по-близо
Без кафявата от смога риза
И стоватови звезди сияят,
На бензини вече не ухае…
Само седем дни, а колко много
Празни думи, страхове, тревоги…
Първа пролет – нея май не може
Никой на земята да отложи!